Собствеността не е била никога толкова обременена и ограничена в своя обем, колкото при сега действащите регулации, когато клоновете на специалната част на административното право се множат непрекъснато. По-голямата част от тези административноправни опити за овладяване на претенцията за всемогъществото на собствеността – претенция, която се посочва и като основание, легитимиращо производството на огромни количества отпадъци, следва да останат регулативен антураж около правото на собственост. Може би обаче съществуват и някои твърде важни с оглед политиките на изхвърлянето ограничения, която трябва да получат своята вещноправна интеграция и да бъдат признати като част от съдържанието на собствеността. В този контекст е развита предлаганата в монографията „философия на новото вещно право“ и свързаните с нея конкретни насоки за изменение и модифициране на собствеността в съвременното гражданско право. Книгата ще бъде полезна както за всеки юрист, който е заинтригуван от бъдещето на вещното право, така и за всеки философ, търсещ причините, поради което един отпадък може и следва да бъде притежаван.