Тези графики са произведения, изцяло разкриващи и покриващи следваната от десетилетия моя концепция „Авторски плакат“. Произведения, изцяло поръчани, премислени и създадени от автора и като такива съвършено и абсолютно независими, непрошнуровани, некласифицирани, непродаваеми, непокупаеми. В същото време те са с теми от най-очевидните, ежедневните, дори болезнено парещи, обществени тегоби от живота, които, прекарани през авторовото сито на пропускане с най-особените дупчици (личния мозъчен гъргър¹) – визуалния виц, повдигат на друго ниво качеството на графиката, превръщат я в обект на художествената визуална наслада. Когато боядисвам слама и я слагам в рамка, ставам мил художник, потупват ме по рамото, набутват ми награда, само сакън да не посегна в ковчежето с обществени реликви, застинали от липсата на разсъждение. Този „двуезичен“ (езикът на словото и езикът на графиката) албум ни вдъхва БИГРАМОТНО удоволствие. То се усеща, независимо от личните открития, които всеки зрител-читател долавя или директно открива при четенето-гледането. Текстът не е патерица на картината, а хуманен стимул, който кара картината да „хукне“ свирепо към читателя „на два крака“. Текстовете не са изкуствоведски (или, не дай боже, кураторски брътвежи), а самостоятелни есета, озарени от личността на своя създател, който с няколко изречения „специализира“ образа и го представя с такова напрежение, че не само разплисква (прелива) тихия социален „язовир“, ами дава и пример за това как се разчепкват мумифицирани житейски реликви. Без съмнение албумът е езотеричен², с чудо невиждано и нечувано в кроткия ни изкуствоведски покой: БЕЗЦИТАТНИ ТЕКСТОВЕ!!! Няма „Вазари каза…“; няма „Алпатов каза…“; няма „Според Кларк…“. Има само авторови разсъждения, голи като изваден графит на молив от дървената обвивка – изцяло неудобни, съвсем чупливи, но със собствена следа... Щастливо гледо-четене! Иван Газдов 1 Гъргър – ръчно плетена рибарска мрежа 2 Езотеричен – за посветени