Монографията разглежда речта на българската етническа общност в Австрия, която е предимно двуезична. Във Виена българите използват предимно разговорната форма на литературен български (или мезолект). В австрийската столица както старите, така и новите имигранти са по-често с относително добра професионална квалификация (бизнесмени, дипломати, художници, наука и образование - ученици, студенти, специализанти, изследователи и др.). Междинният (смесен) език във Виена е регистриран с поразителни черти главно чрез лексикона, тъй като като цяло той е най-податлив на чуждоезиково влияние. Фонетичните и граматичните особености, макар и многобройни, са на второ място, те имат предимно литературен характер. Немските транзитиви в речевите актове на виенските българи са два вида: интерференции (основни) и прекодиране. Първите имат предимно лексикален характер и променят частично българския код, вторите имат предимно лексикално-синтактичен характер и променят кода изцяло - той започва като български и след превключването завършва като немски. Промяната на кода е доста често срещана след определени думи, наречени „аларми“.