Анотация
В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и реализация, както и от индивидуалните изяви на актьорското изкуство, се проследява еволюцията на възгледите за театъра. Изграждат се представи за съизмеримостта на сценичното изкуство в България с наложените в Балканския регион и в Европа традиционни модели на театрална типология. В изследването се отдава особено значение на личностите - първостроители на националната българска сцена, през чието творческо дело се анализира противоречивият и усложняващ се процес на самоидентификацията на театъра като вид художествена дейност. Към изданието е приложен богат справочен материал - за първи път са установени и систематизирани списъчните състави и репертоарите на съществуващите през периода театрални формации - от Народния театър до по-малките частни, кооперативни, стационарни и пътуващи трупи.