Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи, превод на турски думи, съпоставки на и между македонския и източнобългарския говор. Бележките говорят за сериозната филологическа подготовка, получена от Константин Миладинов, както в Гърция, така и в Русия.