Книгата има интердисциплинарен характер и е първото по рода си в българската хуманитаристика цялостно антропологично изследване на един от многото османски архитектурни комплекси по българските земи. Историята на двете джамии, историята на тяхното проучване и културно-историческата им специфика са основните теми, разглеждани и коментирани в изследването. Специално внимание е отделено и на принадлежащите към двете джамии сгради с религиозно-просветна и социалнa функция. В изследването включвам препис и превод на документ, с който през 1533 г. се учредява вакъфът на Ибрахим паша в Разград. Този документ, наричан вакъфнаме, е изключително важен, защото съдържа сведения както за обема и границите на вакъфа, така и за изграждането и функционирането на джамийския комплекс към него. Значението на документа се определя и от факта, че за период от 116 години към днешна дата той е шестият по ред от този тип документи, който се привежда в научно обращение в българската хуманитаристика. В изследването са включени 22 плана, преначертани от архитект Юнал Нуриев, както и 8 рисунки, направени от архитект Мюмюн Мюмюн.