Книга 10 от поредицата "Кирило-Методиевски студии" съдържа девет филологически и исторически проучвания, посветени на Кирило-Методиевото дело, на българската литуратура и песменост от края на IX - началото на X в. Томът е подготвен във връзка с 1100-годишнината от Преславския събор, важен момент в културната история на българския народ. Вниманието е насочено преди всичко към някои съществени феномени на преславската книжнина от епохата на Златния век - обема и характерните белези на неизследвани и слабо изследвани преславски преводи от гръцки език на повествователни творби (жития на Павел Тивейски, св. Кондрат, Псевдо-Методиевото Откровение), разпространението на българските преводи и на принципите на българските книжовници от тази епоха в Русия, старобългарските писмени системи, ритмичната структура на преславските текстове. В книгата читателят ще намери публикации на текстовете на някои кирило-методиевски извори в преписи от XVII в., съхранявани в полски колекции, неизследвани досега; опит за реконструкция на Кирило-Методиевия старобългарски текст на Четириевангелието; анализ на поетическите средства в Словата на Климент Охридски и на един от най-спорните пасажи в Пространното житие на Константин-Кирил.