Намирането на подходящи механизми за запазване на относително високи равнища на устойчива заетост е едно от основните предизвикателства на съвремието ни. Япония и някои други развити страни успяват успешно да се справят с него. Как го постигат? Защо японецът е готов временно да понася жертви в името на добрите перспективи за развитие на компанията и на страната му? Отговорът на тези и на свързани с тях въпроси налага уточняване на баланса между икономическата принуда за поведение и нравствените принципи, които го ръководят. Книгата представя резултатите от изследване върху административните форми на тази принуда в големите компании и законовите регулации на макроравнище. Потърсени са отговори на въпросите, защо се е утвърдил модел на заетост, при който продължителността на стажа в една и съща компания има основно значение, защо големината на заплатата зависи от този стаж, а професионалните съюзи са изградени на равнище предприятие. Представени са основни елементи от философията на трудовите закони и на съвременните им промени при стимулиране на децентрализацията. Посочени са и основните причини, идващи от сферата на икономиката, мениджмънта и демографската ситуация в страната, за сегашните и бъдещите модификации при регулирането на заетостта.