Едно от най-престижните издания на Института за изкуствознание е ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ. През 1981 година от печат излиза първият том (А — М), а през 1987 година — вторият (М — Р). С третия том (С — Я) се затваря цикълът на този капитален труд. Текстовете, намерили място в ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА В БЪЛГАРИЯ, са научно изследване на факти и събития, свързани с историческото развитие на пластическите изкуства по българските земи — от праисторическата епоха до наши дни. Засегнати са всички видове и жанрове на пластическото изкуство — живопис, графика, скулптура, монументални и декоративно-приложни изкуства, неконвенционални форми на изкуството и други. Проследени са основни аспекти и тенденции в развитието на архитектурата, археологията и фолклора през различните периоди. Включени са голям брой понятия и термини, характерни за пластическото изкуство. Статиите са богато илюстрирани и са придружени с изчерпателна научна библиография. Важен раздел са биографичните статии за художници, архитекти, изкуствоведи и археолози, културни деятели и общественици с принос за развитието на културата. Фигурират също така и материали за музеи, галерии, изложби, научни форуми и организации. Автори на статиите са изтъкнати специалисти в областта на пластическите изкуства — изкуствоведи, археолози, културолози. Институтът за изкуствознание, основан през 1948 г. от група академици, е един от десетте хуманитарни институти в рамките на Българската академия на науките и е един от най-представителните академични центрове за култура и изкуство в България. Административната сграда на института се намира в централната част на София, ул. "Кракра", 21, датираща от началото на XX век, дарена на Българската академия на науките от г-н Андрей Ляпчев, министър-председател на България (1926—1931). Институтът за изкуствознание разполага с още две сгради, в които се помещават библиотеката за изкуствознание, фотолабораторията, фототеката и видеоархивът. Институт