Преглед на книга

Български етимологичен речник Том 1

А - З

Йордан Заимов, Стефан Манев, Владимир Ив. Георгиев, Иван Гълъбов

15.00 лв.

10 бр. в наличност

Добави в количката

Година на публикуване: 2013

Тип на корицата: Твърда

Категория: Речници

Издание: Трето издание

Страници (бр.): 684

Формат: n/a

Език: Български

Анотация

Български етимологичен речник има за задача да обясни произхода на словесното богатство на българския език. Тук са включени всички думи на нашия език, които са събрани до днес. Някои думи са възстановени въз основа на собствени имена. От чуждите книжовни думи се вземат главно онези, които имат по- широка употреба; твърде специални научни и технически термини по начало не се включват. Те остават за специални терминологични речници и за речника на чуждите думи. От чуждиците в народните говори не се вземат онези, които се срещат в езика на двуезично българско население и имат съвсем ограничена употреба.. Според целите на речника думите са подредени в етимологични гнезда- едни като заглавки, а останалите като техни производни.

За авторите

• Йордан Заимов: Проф. Йордан Заимов е роден на 23 април 1921 г. в гр. София. Завършва специалност „Славянска филология“в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Цялата научна дейност на проф. Заимов е свързана с Института за български език. Основните области, на които са посветени трудовете му са етимологията, ономастиката и старобългаристиката. Основател и ръководител на секция „Ономастика“ и Група за издаване на старобългарски паметници в Института, като същевременно заема и длъжността заместник-председател на Единния център по език и литература при БАН. До 1979 г. ученият е съавтор на Българския етимологичен речник, І и ІІ том, чийто основен план и принципи, както и почти целия първи том изработва сам. Най-известните му трудове по ономастика са: „Местните имена в Пирдопско“, 1959 г.; „Местните имена в Панагюрско“, 1977 г., „Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия“, 1967 г., „Български географски имена с -jь. Принос към Славянския ономастичен атлас“, 1973 г., „Български именник“, 1988 г., „Български водопис“ І и ІІ том, 2012 г., редица изследвания върху българската топонимия в Албания и Гърция, топонимното словообразуване и мн. др. Другото основно направление от научната дейност на проф. Й. Заимов е историята на българския език. Значими постижения в тази област са: „Битолски надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015-16 г.“, 1970 г., „Супрасълски или Ретков сборник“, 1982-1983г., „Асеманиево евангелие. Старобългарски паметник от ХІ в.“, „Нов старобългарски паметник. Първомайски надпис от ХІ-ХІІ в.“ 1983 г., „Кичевски триод“, 1984/ 1994 г. Проф. Заимов владееше редица чужди езици. Беше член на Международния комитет по ономастика; на Ко¬мисията по ономастика към Международния комитет на славистите; също така и член на редакционната колегия на сп. „Балканско езикознание“. Проф. Заимов получава Кирило-Методиевска награда през 1971 г. и през 1983 г. за два забележителни свои труда. За цялостната си значима научна дейност е носител на орден „Кирил и Методий“ І ст. и медал „100 години БАН“. Проф. Анна Чолева-Димитрова И-т за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ Българска академия на науките
• Стефан Манев
• Владимир Ив. Георгиев
• Иван Гълъбов