Монографията е посветена на връзките на видния деец на руското социалдемократическо, а след това и на комунистическото движение Лев Давидович Троцки с Д. Благоев, В. Коларов, Г. Димитров, Я. Сакъзов и особено с К. Раковски до 1917 г., на контактите на Троцки с българските комунисти през периода, когато той става един от лидерите на Съветска Русия, а след това започва да се бори срещу засилващото се единовластие на И. В. Сталин, като организира опозиционни групировки. В книгата е отделено значително внимание на контактите на Троцки с неговите български симпатизанти през 30-те години на ХХ в., особено със С. Манов и Д. Гачев. Книгата е на руски език.