Анотация
Настоящата монография е единственото цялостно изследване, в което са локализирани и анализирани взаимовръзките между три проблемни сфери в историята на протестантските и либералните доктрини за съпротивата. Първата обхваща техните източници, втората се отнася до развитието им в епохата на Реформацията, а третата включва доктрината на Джон Лок (1632 – 1704) за естественото индивидуално право на съпротива и нейната трансформация в концепцията за гражданското неподчинение на Хенри Дейвид Торо (1817 – 1862). На тези сфери съответстват трите части на книгата. Авторът доказва, първо, че тъй като идеите за съпротивата през Средновековието са артефакт от взаимодействието между основните институционални актьори, коректният подход изисква всички те да бъдат „подведени под отговорност“ като източници на по-късните доктрини. Второ, в монографията се демонстрира, че преобладаващата част от аргументите в протестантските доктрини не са резултат от „интелектуално пиратство“, ограбващо католиците, а са продукт на техните създатели.