В публикуваните части на Обобщаващия том, както и в концепцията за изработването на Ч. ІV. Морфология са залегнали основни принципни положения: Българският език на диалектно равнище е представен в неговата цялост – обхваната е цялата езикова територия във и извън границите на България, където се говори или се е говорил български език. Такива атласи се създават веднъж в историята на лингвистиката и с отпечатването на БДА българската наука се вписва в богатата европейска традиция за създаване на подобни национални атласи. За разлика от другите проучвания в диалектоложката литература, които са посветени само на определени окончания или форми в отделни говори или области, в Обобщаващия том на атласа чрез методите на лингвистичната география е представена системата на българския език на диалектно равнище, т.е. даден е пространственият модел на българския език. Показано е старобългарското градиво на нашия език, като запазените и до днес в българските диалекти архаични форми са изнесени на преден план. Обобщаващият том представя и времевата проекция на българския език, той е нанесена върху картите история на езика. Картографираните на една и съща карта езикови особености, съхранени в говорите от различни исторически периоди от развитието на езика, дават възможност да се види не само пространствената, но и времевата проекция на българския език, или, както е известно в теорията на лингвогеографията – да се представи разгърнатата в пространството диахрония. Аванесов определя частните диалектни системи и техните вариращи върху езиковата територия елементи като история на езика в нейната пространствена проекция. В атласа са обхванати релевантните за класификацията и типологията на диалектите езикови явления. Точната и прецизна картина на диалектните особености върху цялата езикова територия дава възможност да се направят изводи и да се даде отговор на редица основни въпроси на българската диалектология, дискутирани години наред. В БДА се изнасят неизвестни досега данн