Зоя Барболова е доктор по филология. Работи като доцент в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. Завършила е специалността „Турска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“. Защитила е докторска дисертация на тема Словообразувателната категория nomina instrumenti в българските народни говори. Участвала е в редица колективни научни проекти. Работила е като доцент в Одеския държавен университет „И. И. Мечников“ и Киргизкия национален университет „Ж. Баласагин“ в гр. Бишкек. Издала е трудовете: Поглед върху старобългарската литература. Ч. I (1992) и Ч. II (1993); Помагало по речева практика (в съавторство с В. Колесник). Одеса, 1996; Съвременен български език. Морфология. С., 1997; Говорът на с. Кирнички, Бесарабия (в съавторство с В. Колесник). Одеса, 1998; Имена за съдове в българските диалекти. С., 1999; Особености на българския говор в с. Червеноармейское (Кубей), Болградски район, Одеска област, Украйна. Одеса, 1999. Съставител и автор е на приложенията на сборника на Д. Цветко Песни от Украйна и Крим. С., БАН, 2005; Имената за забрадка в българския език. Етнолингвистичен анализ. С., БАН, 2006, и Митологично-семантичната структура и произходът на прилагателните сур и сурва в български език. Варна, 2012. Публикувала е над 80 статии и студии в български и чуждестранни научни сборници и списания, които отразяват широкия спектър на нейните научни интереси в областта на езикознанието: словообразуване, диалектология, съвременен български език, етнолингвистика, социолингвистика, ономастика, фразеология и др. Член е на Съюза на учените в България, Международното социолингвистично дружество, Дружеството на българистите в Одеса.