Анотация
Минималните доходи винаги са чувствителна област от социалната политика. Тази област е още по-чувствителна в България, където по данни за 2019 г. на Националния статистически институт (НСИ) почти всеки четвърти гражданин е беден, всеки трети е в риск от бедност или социално изключване, а всеки пети живее с материални лишения. Към това се добавят сложността и противоречивостта в развитието на отделните видове минимални доходи, което е следвало главно логиката на промените в елементите от социалната защита, към които спада съответният доход.
В настоящото изследване минималните доходи се разбират в по-широк план като: парични доходи с гарантирани от държавата минимални размери; имащи подчертано социални функции и предоставяни целево чрез системата за социална защита по линия на социалното осигуряване или социалното подпомагане; определящи долната граница на заплащането на труда; имащи регулярен характер и не са еднократни или епизодични; държавата пряко определя целите, уловията за достъп, механизмите за формиране и равнищата на съответните доходи и управлява достъпа и предоставянето на тези защитени доходи.
Целта на този научен труд е на основата на анализ на динамиката и структурата на минималните парични доходи да се изведат проблемите в тази чувствителна област и да се оценят провежданите политики за решаването на тези проблеми (в това число в условията на кризисни ситуации) като отправна точка за формулирането на нови предложения за реформи в тази област.