Териториалният обхват на изследването включва частта на Горнотракийската низина, заключена на север от южните склонове на най-източните дялове на Средногорския разлом, на изток – по билото на възвишенията Хисар (Карнобатско) и Кара тепе, които обособяват Бургаската низина на изток. В южна посока териториалният обхват е ограничен от Дервентските възвишения, през Сакар и Маришкия шев до северните склонове на Източнородопската област. На запад границата на изследвания район минава по линията, свързваща Чирпанските възвишения на Сърнена Средна гора и северните склонове на родопския връх Мечковец, която разделя Пловдивското от Старозагорското поле в Горнотракийската низина. Така очертаната географска територия заема източния дял на Тракийско-Странджанската географска област (Пенин 2007). В нея попадат средните поречия и долините на двете големи водни артерии – реките Марица и Тунджа.