Как се проектира музиката спрямо логиката и специфичните драматургични, естетически и стилови аспекти на даден сюжет, по-обща идея, концепция, образ или друга страна на филмовия разказ? Какво може да бъде общото между „музиката като персонаж“, т.е. музиката в полето на музикално-биографичния жанр, „музиката зад кадър“ или, да кажем, аудио-визуалните послания, заложени в късометражен филм, посветен на даден поппърформанс?... Замислен в отворена форма и не на последно място като тема с продължение, този текст поставя на фокус възлови въпроси с отношение към музиката като особен, неавтономен елемент в многосъставния синтез на кинематографичния разказ, както и към някои по-късни родствени явления в полето на съвременната аудио-визуална култура. Акцент имат теми, свързани с функционалната теория на филмовата музика, с понятия във филмовата терминология, описващи не само дадени функционални аспекти на киномузиката, но и онази специфика, която оразличава природата на филмовия диегезис. А представените аналитични бележки върху заглавия с различна жанрова и драматургична ориентация насочват вниманието към възможни подходи в изследването на екранната музика.