В съответствие със съвременните потребности фокусът на монографията е насочен към методологичната доминанта на философията. Защитава се оригиналната теза, че философската методология чрез самоелиминиране на абстракциите и идеализациите й е в състояние да открие системната си форма, въплътена в структури от научната рационалност, като протохипотези и прототеории, респ. хипотези и теории в идеален случай. В монографията не само се обясняват особените путища на метаморфозите на философската рационалност в прехода им към форми от научната разционалност. Съществено място в нея заема и осъществяването в полето на психологията реконструиране на теоритично защитения преди това философско-методологичен модел на генеративните функции на философията.