Монографията изследва антропонимични данни от село Табак (Болград) в Южна Бесарабия – селище, възникнало вследствие на масовата българска миграция по време на Руско-турската война (1806 – 1812). Материалът, извлечен от официални архивни документи от XIX век и досега неизползван в научни изследвания, отразява именната система на българската диаспора извън пределите на България. Анализът проследява развитието на именуването от края на XVIII до началото на XXI век под влияние на социокултурни, религиозни, езикови и миграционни фактори в многоезична и многонационална среда. Изследването допринася към българската ономастика и цели да постави основа за бъдещ исторически речник на българските лични имена в Бесарабия, съдействайки за съхраняване на родовата и културно-историческата памет.